Скандалният Франк Синатра, за когото семейството му не иска да знаем
В началото на 1947 година Франк Синатра решава да посети Хавана, Куба. По време на престоя си той провежда празненство в хотел „ Национал “, където вземат участие 12 дами, американски гангстерски босове и огромно количество алкохол. Според слуховете той също нелегално внася куфарче с 2 милиона $ за своя другар, мафиотът в заточение Чарлз " Лъки " Лучано.
Докато празненството продължава, непредвидена група от кубински девойки скаути идва, с цел да показа на артиста знак на своето почитание. Заинтригуван, Синатра се преоблича в копринен пеньоар и шал и приема девойките топло. По-късно той твърди, че не е знаел за наличието на девойките, защото е бил ангажиран с организацията на събитието.
Въпреки тези скандални събития, животът на Синатра е изпълнен с доста повече несъгласия. Неговата автобиография, написана от Джеймс Каплан, разкрива, че той е бил извънредно самосъжаляващ се, нечовечен към дамите, с които е бил, и е поддържал връзки с мафията. Семейството му, водено от щерка му Тина, се пробва да предотврати превръщането на тези разкрития във филм заради опасения, че ще навреди на имиджа на татко им.
Скорсезе, който желае да приспособява биографията в игрален филм, среща голям брой провокации в опитите си да получи утвърждение от фамилията на Синатра. Те се опълчват на концепцията филмът да изобразява Синатра в отрицателна светлина, предпочитайки вместо това да се концентрира върху позитивните му качества като музикант.
Животът на Франк Синатра е белязан от крайности – както професионални, по този начин и персонални. От сполучливата му музикална кариера до спорните му връзки и хипотетични връзки с мафията, той безспорно е фигура, която провокира интерес и интриги. Докато фамилията му се стреми да резервира наследството му недокоснато, тези, които желаят да изследват по-тъмните страни на живота му, не престават да търсят способи да опишат историята му.
Докато празненството продължава, непредвидена група от кубински девойки скаути идва, с цел да показа на артиста знак на своето почитание. Заинтригуван, Синатра се преоблича в копринен пеньоар и шал и приема девойките топло. По-късно той твърди, че не е знаел за наличието на девойките, защото е бил ангажиран с организацията на събитието.
Въпреки тези скандални събития, животът на Синатра е изпълнен с доста повече несъгласия. Неговата автобиография, написана от Джеймс Каплан, разкрива, че той е бил извънредно самосъжаляващ се, нечовечен към дамите, с които е бил, и е поддържал връзки с мафията. Семейството му, водено от щерка му Тина, се пробва да предотврати превръщането на тези разкрития във филм заради опасения, че ще навреди на имиджа на татко им.
Скорсезе, който желае да приспособява биографията в игрален филм, среща голям брой провокации в опитите си да получи утвърждение от фамилията на Синатра. Те се опълчват на концепцията филмът да изобразява Синатра в отрицателна светлина, предпочитайки вместо това да се концентрира върху позитивните му качества като музикант.
Животът на Франк Синатра е белязан от крайности – както професионални, по този начин и персонални. От сполучливата му музикална кариера до спорните му връзки и хипотетични връзки с мафията, той безспорно е фигура, която провокира интерес и интриги. Докато фамилията му се стреми да резервира наследството му недокоснато, тези, които желаят да изследват по-тъмните страни на живота му, не престават да търсят способи да опишат историята му.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ